May 2, 2008, 10:08 AM
Раздяла
Раздяла
Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото.
Сърцето мъчи духът.
Никой не изрича "прощавам",
никой не смее да отстъпи.
Няма вече "обещавам",
часът за раздяла настъпи...
за да не бъдем наранени отново.
Отново.
И отново свеждаме очи.
Отбягваме погледи.
Търсим несъществуващия мир.
Гняв, мъка и обич се борят ведно...
Защо, за Бога, защо?!
И двамата с глупост се наранихме
и сърцата така разделихме...
Няма връщане назад.
Думите изстинаха на устните.
Сълзите се спуснаха скрити.
Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото.
Сърцето мъчи духът.
Никой не изрича "прощавам",
никой не смее да отстъпи.
Няма вече "обещавам",
часът за раздяла настъпи...
за да не бъдем наранени отново.
Отново.
И отново свеждаме очи.
Отбягваме погледи.
Търсим несъществуващия мир.
Гняв, мъка и обич се борят ведно...
Защо, за Бога, защо?!
И двамата с глупост се наранихме
и сърцата така разделихме...
Няма връщане назад.
Думите изстинаха на устните.
Сълзите се спуснаха скрити.
© Сара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ударите на длетото на живота ни причиняват болка,но ...така ставаме по-съвършенни...с обич,Анели
-
Хубаво е...казах аз...Пловдив...
поети...художници...с обич, Анелия. -
Много тъжен,но хубав стих!Поздрав с усмивка!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
