Всичко бе до тук,
спомени връхлитат един след друг,
да ви забравя няма да мога,
но в живота сам ще се боря!
4 години от живота дадохме си,
но накрая открихме себе си,
няма да забравя аз
всички глупости в час!
С усмивка всички спомени
ще се връщат като стари ленти
в моите мисли...
Как ще е без вас, не ми се мисли!
От днес вече трябва да сме големи,
няма да сме толкова често засмени,
всеки тръгва по своя път,
дано те отново се пресекат!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
Дам...но пък дали ще ни е само тъжно!
Поздрав!