Като буен вятър в сърцето ти нахлуваш,
даряваш болка и една любов погубваш,
очи изплакани, а в душата - огън,
изгарям бавно, но без теб не мога.
Далеч от тук виждам те в чужди силуети,
изграждам твоя образ в безброй мечти отнети.
Защо избягах, когато копнеех да остана,
обичта обречена е, кърви от нея рана,
но не мога друга да обикна.
Слънце ще изгрее ли, бурята утихна,
една съдба отредена е за двама,
една любов безумна, превърната в раздяла.