Sep 9, 2011, 3:29 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
664 0 1
Коленича пред олтара на омайващото време,
когато двамата отпивахме от чашите със страст,
и се окайвам за сегашното си тежко бреме,
поглъщащо живота ми с отровна паст.
А всичко беше толкова небивало прекрасно,
обвито във любов, изящество и доброта,
които, вярвах, никога не ще угаснат,
залети от безбрежното море на глупостта.
Но неусетно някак злото пропълзя във нас
и чувството взаимно бързо се разпадна,
разяждано от гнусна мазохистка сласт
по кухите облаги на света западнал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Random works
: ??:??