Преди раздяла е много празно.
Опустял си, като забравен храм.
Само скърцането на вратата буди
и разбираш, че си сам.
Коленичиш пред олтара,
а парафинът капе, като мед.
Захаросва се ледът в душата.
Бог - е в теб!
Огледало - дума, без въпрос.
Сляп художник те рисува, без вини.
Раждането е начало,
а раздялата - стъпки от следи. ...