Защо ме гледаш така ? Нима не си казахме всичко?!
Не ми подавай ръка , това вече за мен е без смисъл.
Нали помниш , че някога с теб през сълзи обещахме
че няма да има лъжи ! И всичко това надживяхме.
А какво е сега , знаеш ли колко е лошо
да нараняваш така , както само ти можеш.
Недей , постановки не искам ,без заучени фрази
и не ,ако питаш , дори не те мразя.
Но знаеш ли , болката в мене е нищо
когато едно друго чувство на воля отприщтва.
И колко ми става ефирно комфортно и леко
щом в теб съжалявам , презирам Човека.