Чужди ще се простим. Хладен е март.
Пак е завят пътят за Драма.
Изгубих си картите. Няма хазарт.
И посред зима няма и драма.
Отговор непременно сърцето ще иска.
Объркват се мислите в тъмна гора.
Тази топла нежност... Май че ми писва...
Неизказана обич със себе си ще отнеса...
Ще си тръгна оттук... А ти ще оставаш...
Един ден ще литна към Небесата...
Ако няма прошка за мен, то тогава
даже ти не ще ме държиш на Земята...