Jun 1, 2019, 12:07 AM

Раздяла 

  Poetry » Love
257 0 2

 

По-страшно няма от самотни стъпки
по мокра улица, сред полунощ.
Ти тръгна,  без да се обърнеш,
оставиме сама в нощта.

 

Всеки тръгна в своята посока,
да търси нова топлина.
Не се разбрахме, страдахме дълбоко,
раздялата дойде като съдба.

 

По-страшно няма от самотни стъпки,
по мокра улица, сред полунощ.
Вървиш, и мислиш за мечти потъпкани,
и мокър  храст те парва с  тъмен цвят.

 

По-страшно няма от самотни стъпки,
пълзят самотни сенки в късен час.
Прескачам локва скрежно ледена,
във нея се оглежда моята тъга.

 

По-страшно няма от самотни стъпки,
кънтят самотни стъпки в късен час.
Заглеждам върховете на тополите,
пълзи по мене лепкав мраз.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??