Опитах се,

сбърках ли - не знам.

Но виждам, пътят ни разделя се.

Ръката ти отпуснах аз едвам и

сякаш с нож - разрязах се.

От пуста гордост ли е таз агония,

не мога аз да проумея.

И чудя се дали пропуснал съм поредния си шанс,

да бъдем с теб в една симфония.

Не ме мрази, аз още влюбен съм,

но явно нещо между нас - счупи се.

Ще кажеш, че е заради приятелите пусти,

но те са част от мен и нас, така че - бъркаш се.

Оставям те да търсиш друг,

със страх и ревност във сърцето.

Не предусещам да би имало мир между нас, 

но знай, че си ме спечелила за вечно.

Ще бъда винаги със теб, когато взирам се в морето.

И помни от мен - животът ти не е провал, 

защото имаш всичко от небето.

Морал, сърце и жажда за справедливост.

Дете със майка най-любяща и свободолюбива.

Усмихни се, светът си е бесен, но напредващ.

Прогледни, живот не чакай следващ.