Вървим!Мълчим!По прашната алея.Привели сме и двамата глави.Виновно се поглеждаме и знаем,че се разделяме, но без да ни боли!Без думи всичко сме си казали.Тежахме си от думи неизречени.Прегръщахме самотността отвсякъде.Преструвахме се, че не сме сами!Сами сме, дявол да го вземе!!!Отдавна толкоз сме сами,че ни любов, нито омраза с тебе,а безразличие ужасно ни дели!По добре сега да повървиме,дори и със наведени глави,а после тихо да се разделиме без злоба и омраза да ни връхлети!