Oct 8, 2007, 8:54 AM

Раздяла 

  Poetry
1146 0 3
„Здрасти” казах неoхотно.
Отговори тихо, кротко.
И „здравей” ми промълви,
а напираха в очите ти сълзи.
Думите ми бяха тъй излишни.
Нямаше ги тайните ти лични.
Споменът остана празна рана.
Болката трагедия май стана.
„Чао” ти казах болно
и отлитнах като птиче волно.
„Сбогом” чух от твоята уста.
Пълно беше то със красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана Желязкова All rights reserved.

Random works
: ??:??