„Здрасти” казах неoхотно.
Отговори тихо, кротко.
И „здравей” ми промълви,
а напираха в очите ти сълзи.
Думите ми бяха тъй излишни.
Нямаше ги тайните ти лични.
Споменът остана празна рана.
Болката трагедия май стана.
„Чао” ти казах болно
и отлитнах като птиче волно.
„Сбогом” чух от твоята уста.
Пълно беше то със красота.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up