Разсъмване с горчив и сух привкус
ще броди из копнежните безсъници.
И всичко ще е същото досущ,
но в мен крещят съмнения покълнали -
дали ще се доводим до нощта
с деня ми, с който все на нож осъмваме,
или ще ми подложи под крака
препъване в самия ръб на тъмното...
Дали ще ми олекне от това,
че нощите утихнаха до съмнало,
че кротко се промъквам през деня,
вместо да тичам презглава по стръмното,
че пътят на неравния ми сън
не бяга подир стъпките ти, тайните,
че здраво съм заключила отвън
последния си полет към безкрайното...
Запалвам свещ на старата вина
и скривам в най-дълбокото на дните си
последната преносена сълза -
остатък от валежите в очите ми.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
и скривам в най-дълбокото на дните си
последната преносена сълза -
остатък от валежите в очите ми"
Великолепие!!!
Поздравления, Галена!