Раздялата

Jan 19, 2016, 7:08 PM

Poetry

365 2 6

Раздялата
==========
Сега е тихо! Тихо като в черква,
в която са откраднали камбаната.
Жена и мъж сърдито се зачеркнаха,
наместо да измият с обич раните.

А снощи беше шумно като в кръчма,
и пиха безлюбовно — като грешници.
Ехтеше към небето люта глъчка,
додето си деляха грозно вещите.

Забравено едно детенце плака,
на две ръце и стая разстояние,
но вън, светът блажено спеше в мрака,
привикнал някак с чуждото страдание.

Сега е тихо! Тихо и студено,
но утрото ще влезе топло в стаята.
Раздялата е вече опростена,
детето има обич — и за двамата.

Цвета Иванова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Tzvetna (Цвета Иванова)

2016-01-24T08:36:52+02:00

Благодаря ви, приятели!
Eia (Росица Танчева)

2016-01-20T15:43:37+02:00

Силно въздействаща творба!
Търсещия (Владимир Владимиров)

2016-01-20T14:03:27+02:00

Много експресивно и образно стихотворение! Чудесен стил! Поздрав!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2016-01-20T10:23:24+02:00

Чудесен завършек, прекрасно стихотворение!
voda (Елица Ангелова)

2016-01-20T01:01:53+02:00

Образно и съдържателно, с хубав финал.
Поздравления!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-19T19:36:51+02:00

Да..., а детето има обич — и за двамата...!!!
А снощи беше шумно като в кръчма,
и пиха безлюбовно — като грешници.
Ехтеше към небето люта глъчка,
додето си деляха грозно вещите.