Ех, сине, сине, пустата чужбина

уж ледена била, а по те топли

от клета майчица и от Родина…

„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,

кога по скайпа бъбрихме си двама.

„Но не, за да остана, не лъжи се,

а белите коси да ти погаля

и кротко да потъна във очите,

душата ми изпили до отмала…”

Не си дохождай, сине, разбери ме,

че у дома бесува дива хала,

мътни порои удавят душите

и Сатаната хили се от двора…

И трудно тук със чест се оцелява -

дори съседът в калта те натиска

и брат на брата си риза не дава,

а подло все за гърлото го стиска.

„Ще се завърна, мале!” – снощи рече...

 Не си дохождай, сине, разбери ме!

А майка ти все някак ще устиска…