Един ден сърцето проплака:
„Спри за малко до мен, погледни ме.
Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.
Студено ми е, стопли ме.“
И душата надигна глас:
„Няма вече мечти и желания,
няма пориви, няма копнежи.
Спрях да летя, да се смея… Залинях, ще загина“
Тези думи ме жегнаха, истина бяха.
Все тичах нанякъде и за всички се грижех,
а себе си бях забравила,
не знаех вече що е обичане, ...