- Бабо Марто, где така?
- Мартенички ще преда.
Да зарадвам с тях децата,
агънцата и лозата...
С бяла и червена прежда,
благоденствия подреждам.
Здраве, щастие, късмет
нека да царят навред.
Малък Сечко ще приспя,
ще затопля аз света.
Ще събудя и цветята
да разпръснат аромата,
да ухае на любов...
Нека всеки е готов
за усмивки, чудеса,
за мечти и красота...
Я вземи и помогни,
стига ме разпитва ти.
Сплиташ бял конец с червен
и във моя, първи ден
подаряваш го за здраве.
Всичко лошо да забравим.
- Бабо Марто, аз не ща.
Имам мисия сега,
вдигам рейтинг в интернет.
Там е целият късмет.
- Но животът си тече,
интернет не ме влече.
Той е летаргичен сън.
Истината е навън.
© Валентин Йорданов All rights reserved.