Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а?
Казах си “Добре, от сега нататък нека всичко да е на шега.”
Ала животът пак ми се присмя,
оказа се че играта има правила…
Балансирайки тези две неща, ще намериш златната среда.
Послушах и това, но нещо липсваше…
Ами, да! Къде попада любовта?
Но за това, дори животът замълча. ...