РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота безпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота.
Силна, гореща обич двамата ни свързва,
но ти на път защо остави ме сама?
Тя към теб тъй здраво ме обвързва!
Не те виня. Ти нямаш никаква вина.
Но разбери, тъй трудно вече се живее,
когато птицата е без другар, крило.
Понякога човек желае да се смее, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up