Разговор с тишината

Jul 23, 2015, 11:31 PM

Poetry » Other

897 0 14

Р А З Г О В О Р С Т И Ш И Н А Т А
Вървя... А времето се сипе
като брашно през ситно сито,
полепва меко по нощвите
и всяко кътче побелява...
Тъй леко, кротко и безшумно,
като харман покрит със плява,
край мен потъва тишината...
А някъде от белотата
зоват ме миговете скрити,
изпълнени с любов пресята...
„Дори и да сме тъй далеко, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Разговор с тишината

Want to read more?

Random works