Feb 1, 2019, 4:42 PM

Разговор с тишината 

  Poetry » Other
1407 13 10
Здравей, тишина! Като цезар на хълбок полегнала,
ти преяде ли днес със солени и сладки слова?
И сега ги преживяш унесено сякаш са земели,
не изровени корени в нашия сух кръговрат.
Запомни със слуха на водата и моята истина.
Ето, слагам печата на водния знак от сълза.
Ако думата скита без дом, недодялано писана,
значи някой е смесил с мастилото сок на лоза.
Ако боса в дъждовния ден се дотътри до прага ти,
покани я. Тя може би носи от ангели вест.
Или дяволът вече не вярва на птиците хванати
и отваря вратата на някой човешки кафез. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Цонева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  2290 
Random works
: ??:??