Разговор с язва
|
Язво, спри да болиш! Отминава животът! Престани да тежиш, като камъни в лодка! Не с корема, подут от изнервени драми, с мъдростта ми кървиш! И не пращай послания да се втренча във теб, да забравя борбата! Имай милост! И виж - има даже зачатък от успех - всеки миг хоризонтът ще пукне! Не, не пуквай и ти, язво, кърваво утро ражда новия ден! Заздравявай, проклета! Имам още борби! Имам сто неразплетени, като свински черва, ежедневни задачи! Отпусни ми въжето, със което ме влачиш този кучи живот! Имам още усмивки! Може би - и любов? Не! Не съм още свикнала! Отпусни ме сега! Ха така! Браво, язво! Знаех си, че със Бог аз чрез теб си приказвам!
|
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поли, страхотен стих си сътворила в диалог с язвата и Бог! Поздрави от мен!
-
!
-
Уф...накрая ми олекна!
Бъде здрава, момиче! За майсторския стих-поздрави! -
Страхотен финал!
-
много различно и ми хареса!
-
Хареса ми, защото съм го преживял. Накара ме да се замисля колко години живея втори живот и излезе, че са бая... Оживява се, макар и с пластики, макар и с преосмисляне цената на простичките неща. Защо само в болката си общуваме с Бог?! Не знам... Знам само, че като съм в Храм, не Го моля, а Му благодаря.
Отлично описание на Чувството в този момент!
За римата и ритмиката си има Разбиратели...
Зем. -
Браво!
-
От здравето по-хубаво няма - този стих е поразяващ...!!!
"Отпусни ме сега!
Ха така! Браво, язво!
Знаех си, че със Бог
аз чрез теб си приказвам!" -
Няма да говоря за рими и ритмика - в случая препоръчвам "тагамет"...
-
Оригинална поезия. Поздравления от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
