Разговор в дъжда
Приятелю, съзирам в очите тъга...
вярна докрай само тя ти остана,
недей да виниш за нея дъжда,
нали ролята от теб е избрана.
Казват, наследство ни е всеки грях,
носим го дори и неродени,
как с думи и неловък смях
да те излъжа, че ние сме спасени,
че ние двама с тебе сме различни
в един объркан, химеричен свят,
където неясната за нас причинност ...