Разговорка при снеговалеж

Dec 20, 2009, 1:21 PM

Poetry » Other

1020 0 20

Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или Бог,
или, да речем, самодива.
Той, или тя, да речем,
кара мелница, тя се върти.
В нея сипано всичко,
което виждаме, казваме,
аз, той, ти...
И се сипе туй бяло брашно,
туй студеното млúво. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Разговорка при снеговалеж

Want to read more?

Random works