Вървя бавно по улици прашни...
сред хора забързани, свели глави...
сред хора в проблемите си вглъбени...
вървя бавно и гледам, уви...
Живота тече, живота отлита,
а аз бавно без цел, без посока вървя,
сред хората може би живи,
сред същите хора навели глави ...
Какво ги кара да се усмихват
единствено ако странник ги поздрави...
какво ги кара да се усмихват
единствено, когато не са сами... ...