Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.
Тиха, тайнствена, небрежна,
тя носи своя аромат,
в плен на тайната си нежна,
да приласкае пътник непознат.
Прелита тя над булеварди,
над малки улички дори –
беден скитник да уварди,
да бди над него до зори. ...