Стари, млади, и сакати
с отзад вързани ръце
легнали край булеварда
кой без крак, коя без лице.
Но над всяко тяло пърха
ярко блеснала душа
с аромата на поляна
покрита с пролетни цветя.
Те ни гледат и сияят
викат, пеят и летят.
Без изобщо да се маят
танци щурави въртят.
Че свободни са от болка
няма вече мерзост и тъма.
Пълни са със нечовешка гордост
че сразили са врага.
Враг с глави, тела, и кожа
Враг с лица и със нозе
който тътри по паважа
Без душа и без сърце...
© Kancho Vladislavov All rights reserved.