Няма химия.
Експериментът е изпортен.
Оформихме провал по всички линии
в сифони, колби и реторти.
Навярно пресолен е мармалада.
Реакция не се получи.
Досадата си е досада
и вият към луната всички кучки.
Няма химия. И болката я няма.
В света на лешоядите е гнусно.
Опасно е във турска баня
сапуна си небрежно да изпуснеш.
От много лабиринти все съм без посока
и вечно губя нишката на Ариадна.
Но кокалът безспорно е оглозган,
а минотавърът – безспорно гладен.
Няма химия. Горчи нощта от подсладени думи.
Дочувам често в сънищата си хиени
и онзи луд рефрен на Роберт Шуман
ридаеше за лудия си гений.
И никаква реакция не става.
Магистърът е пренебрегнат ухажор.
Кънтят в сонатените ми забрави
безброй мълчания във фа-мажор.
Няма химия. И нищо няма.
Изприщих се от неугледни роли.
Аз каня ви, прекрасни дами,
вий просто изчезнете, моля!
Съмнявам се, че съществува път към рая.
И баламите виждат зор.
Не всеки, който в мивката пикае
е новият Луи Пастьор.
Няма химия. В казана ври един поет
за радост на добрите канибали.
Но според мене всичко е наред.
Изобщо няма ала-бала...