Твърде път изминах вече,
на обратно пътища не търся.
Пътека, ясна като магистрала,
лъкатуши между стари борове заспали,
врътка, суче и играе,
но губи дирята си ясна.
Накъде ли ще ме отведе
горичката неясна?
От бял цвят, божествен свят,
пеперуда бяла във въздуха главата си издига.
От цвят на цвят
обогатява божествения свят.
Птиците пернати
пеят свойте басни
и така природата богата
продължава да расте.
Катеричка рунтавелка
сред борови иглички шава
и пухкава опашка пъргаво надава.
Врабче на клонче си седи
а щур щурец в тревата пее.
Цветя и ароматни билки
в тишината дива си растат,
а Цар Планина горди хълмове надига.
Щом поглед волно ти се рее,
спокоен вятър те разхлажда и
планината с прегръдка те посреща,
значи слънце жарко ти се радва!
И пак в тъмните пътеки ти навлизаш
и през тайнствени зони преминаваш.
Пътят тъмен теб те води
в посока, в дълбините скрита.
Вярата помага, но без знанието сама е.
Лъкатуши и се скита, дърпа те към
урва скрита.
Да вярваш във вярата едничка,
туй за скитника е кат водичка.
Вярата, че пътеката те води
към дворци и слънчеви палати,
това за тебе е най-важно,
щом в гора зловеща пътят ти те води. :)

27/06/11
Към хижа Славей