Разходка в лимузина
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя?
Казват – макар да късат сърце от раздяла,
на хора обични, сълзите – Душата (дори отлетяла)
в полъх последен притичва до всеки любим –
целува го бърже, но я тегли нагоре – като дим…
Сънувах наскоро – как влизам във пробна –
(малка и тясна – като в завод гардеробна)
след ревю – манекен, а приличах на мим… ...