меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
May 10, 2008, 3:08 PM

Разходка в "празното" 

  Poetry » Other
853 0 14

Разтеглен денят ми

се ражда - отварям очи

и сякаш се раждам отново.

Здравей, Топло слънце.

 

Почакай, не драйфай

над мен...

 

... но ето, отново олово

в гърдите налива денят.

Ще тръгна нанякъде

с пакета цигари в ръка,

 

без да си взема и личната карта.

Навън ще е топло и толкова

празно и пак ще се спъвам

в ледени сенки.

 

Отварям вратата на светлия Ден

и прескачам високия праг.

 

Ето ме: крача самотен без цел

и посока. Пуша си бавно и

гледам напред.

 

Хората - сенки,

колите - забързани,

вятърът - нежно ми

милва лицето.

 

... спирам, брега на реката,

и сенки, и празно, и вятър

в листята.

 

Чакам дъждът да отмие тъгата

и въздухът чака го него.

 

Излъгах - нищо не чакам.

 Бесилка в Студентски

виси си във банята

и още чака ме мен.

 

Няма да дойда,

тук ще остана,

напук на въжето,

напук на "кварталния",

попита ме "какъв е тоя

бръснач, за какво ти е?",

напук на "небето над мен

е студено, където и да ида".

 

Оставам си тук, напук на

нещо, което износени

чувствата...

 

... забравих си мисълта.

Голяма работа. Още имам

цигари в кутията.

 

Тръгвам. Тръгвам по

Празното и закона

P = M.V на квадрат.

 

Едва ли някога пак

ще тръгна по дългата

линийка бяла. Не искам.

 

 

На Дъжда.

 

 

 

 

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • добре пишеш меланхолик. чудно!! поздави
  • Мда! Да! ДА!
  • Хубаво е.Но не ми е странно!
  • Бъркаш в мозъка!!!
  • замисляш ме!много ми хареса!поздрав!
  • Яко!
    Поздрави!
  • Много интересно!
  • Много оригинално!Кефи!
  • къде забравих лятото
    в кутията ли го смачках
    или заби ми се в тялото
    в снега наджапах


    календара е виновен
    и празната кутия
    времето е спорно
    ..за лятото ми е през оная ...



    Зима, вика... като газиш само в сняг и киша... от тая гадната смачкан зверски сняг от колите... кафяв, го...,... и кво от това...

    ченгето ще се кефи... ти не го щеш това...


    поздрав...
  • прибрах се вкъщи
    а кутията... свърши,
    небето ми се мръщи,
    всеки ден... един и същи,

    ...заобиколен от толкова
    стени и къщи...
    чак ми се повръща.

    а скоро иде зимата. И ме е страх.
  • Не искаш,но би могъл...
  • Чакай,чакай...нещо става с бесилото.Чакай малко,бе! Износените ти чувства се бесят! Запали я тая проклета цигара най-накрая...
  • Да... познато...
  • Закова ме... точно днес и на мен настроенито ми едно такова... чак ми се приисква да живея!!!
Random works
: ??:??