В замъка на самотата на разходка съм!
Зад решетките в тъмница стенат хиляди души…
Зловещи великани, застанали отвън,
пазят зорко с хилядите си очи!
Часовник на стената отмерва часовете,
сякаш със звук от гилотина…
А лъжите - на нощта кралете,
с победа отбелязват и поредната година!
Злокобна песен пее завистта,
убийцата на толкова любов!
Ками дълбоко забива пак страха,
отровил стотици тонове живот…
От гробището-замък няма начин да излезеш сам!
Но какво да правя като вече влязох?!
Побързай! Измъкни ме някак си от там!
Почакай! Късно е… за тъмницата надолу вече слязох…
© Десислава Танева All rights reserved.