valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1470
Jul 15, 2008, 6:12 AM

Разиграно стихотворение 

  Poetry » Other
517 0 7
Белотата ми върза ръцете.
Слънчев лъч се превърна във нож
и преряза сам с поглед въжето.
Победен падна възелът лош.
Белег стискаше моите китки
и чертаеше грозни следи.
Белотата до болка оплита
и до диря дълбока боли.
Бял не искам да бъда, защото
все за белези спомен горчат.
По-добре да си вкусвам живота
като хищник, умиращ от глад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??