Отново тишината в душата ми кънти
и плач в сърцето ми се чува!
Отново ти до болка ме рани
и някой с спомените се сбогува.
Разкайвам се,че лея пак сълзи,
а бях щастлива в онзи ден...
Това е цената,която сърцето ми плати,
за да те имам дори за миг до мен!
Разкайвам се,че в съня си пак при теб се върнах
и сега отново мрачно е в моите очи!
Защо към миналото пак глава обърнах
и чувствам онази болка както преди!
Но аз зная,че поддадох се защото те обичам!
Ти си спомен изживян и толкова красив!
Болка силна винаги ще те наричам,
но ще запазя онзи миг щастлив!
А може би аз тайно знаех,
че си същия човек както от преди.
Но в сърцето си една надежда пазех,
че може би обичаш ме и ти...
Но не,сега боли,боли!
Разкайвам се,че спомените нося в мен!
Сега отново капят моите сълзи...
и аз те питам:защо потърси ме в онзи ден?
А отговора ясен е и аз го зная!
Ти не ме обичаш,а ме нарани...
Връщам се назад и толкова се кая,
а ти се радваш,че боли...
© Валентина All rights reserved.
Дерзай, защото можеш!