РАЗКАЯНИЕ
От няма болка цялата съм синя,
като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...
От синя болка цялата съм няма.
Прегризвам устни – да я затая.
Кръвта, която в гърлото я няма,
задавя рукналата тишина.
Превърнала крилете си в жарави,
окрилена от всеки свой замах,
и чужди, и приятели предадох, ...