Ако вече е  късно,

ако моето ''сбогом''

приел си твърде

              сериозно,

ако и твоето сърце

като моето от мъка

            се разкъсва,

ако е невъзможно

отново да се върнеш?!

Как ще понеса

тази присъда?

А  всъщност

сама се осъдих

                 на смърт.

Съвсем сама

отнех си живота

и от сърцето ми

блика алена кръв,

проклинайки своята

гневност и мъст.

Къде съм сега?

Лутам се  нанякъде

без посока

съвсем сама,

но не бях ли жестока?

О, да, разбира се, че бях,

но твърде късно разбрах,

че животът без теб

е равен на смърт

и сякаш умрях,

когато си тръгна,

и навярно нищо назад

не бих могла да върна.