РАЗКАЗ ЗА СЛЯПОТО МОМИЧЕ
Там, на морския бряг, дето пясък от злато
се целува със всички разбити вълни,
там живее отдавна момичето сляпо,
с най-красивия глас и най-дълги коси...
... Всеки ден, щом сънливото Слънце изгрее,
тя посреща го с топли незрящи очи,
и цял ден по брега песента ù се рее,
а светът, влюбен в нея, покорно мълчи.
Тя морето не виждаше, нито цветята...
Погледът ù не бе светъл изгрев видял,
но рисуваше цветни картини душата... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up