Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък
най-силния пулс на сърцето,
зарових го в мида, запазила блясък
от ириса син на небето.
Разказах ли, с бялата мрежа вълните
как пристана вързаха с възел.
Как крясък на гларус разсипа звездите
по Млечния път като пъзел. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up