Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува,
тъгата мътна надживяло
и във вълните му танцува
удавен спомен за раздяла.
Момичето провинциално
за него е една принцеса.
Денят – пленително реален –
не е сценарий за пиеса. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up