Разказвачът на спомени
Аз съм разказвачът на спомени.
Ще изплитам от мигове дните.
Надълбоко съм пуснал корени,
няма как да ме изкорените.
Навярно на бурен приличам
сред рози, с обноски колосани.
Във очите ви празни надничам
и не чакам ласки изпросени.
И не чакам от жаба съдбата
във нещо друго да ме превърне.
Не препатил до край патилата,
кой зелената твар ще прегърне...
Ще пия на глътки остатъка.
Ще изплитам от мигове дните.
И когато поема нататък,
няма смисъл дори да скърбите.
Всеки намек за мен ще е някак,
неприличен и смешно-различен.
Ще поникна, засят и камък,
бурен, който и днес ви обича.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
за кой раздел си, бате??
-
Точно така, Терзийски, благодаря ти, ще го оправя.
-
засят и на камък (трябва да е)...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
не се сърди но ще илюстрирам места които не ми харесаха
Аз съм разказвачът на спомени.
Ще изплитам от мигове дните.
Надълбоко съм пуснал корени,
няма как да ме изкорените.
размени местата на - съм - и - корени- ?
корени- изкорените
не ме радва така
изкорените- сломите
или квото и да е друго, губи се заигравката с думите, но така както е при теб лично мен ме дразни
и във финалните стихове пак има игра на думи
но лично аз мисля че така както си ги подредил
не се възприема това което си искал да кажеш
хубаво е стихото
за това се постарах да съм сериозен