Feb 28, 2013, 2:07 PM

Разкрояване на светлината 

  Poetry » Phylosophy
756 0 11
Кроячът на усмивки беше побелял,
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин
отваряше дюкянчето си тясно,
преди метачът да се втурне,
измел неделята от тротоара.
Зад жълт тезгях, във вехт гащиризон
той кройките подреждаше надлежно –
смях за Добър ден или Сърдечен тон,
от Радост, за Кураж и за Надежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??