Рискувам да попадна във оковите -
на думите ти, нежни до пластичност.
А ти разтърсваш всичко мое, моля те,
престани да бъдеш тъй различен!
Да ме разчупваш с поглед на парченца,
да ме събираш с устни до подробност.
Отдавна в мен окапаха листенцата
не открили своята сходност.
Сигурно във мен въображението
ликува в полета си романтичен...
А въпросът ми е отражение
винаги ли си така различен?