ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
May 27, 2014, 7:05 PM

Различен 

  Poetry » Other
460 0 5

Различен съм... и няма как
да бъда като другите...
Животът ми е земен ад.
Във болката изгубен е...

Не ще ме разбере и Бог,
в молитвите си викам Го...
Душата търси вечен брод
в надежда за добро...

На всеки може да се случи,
да е така – различен.
Човек в страданието учи
да не е безразличен...

Да подари усмивка само,
научил е урока,
че само обичта спасява
от егото жестоко...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много!
  • сега не знам как ще го възприемеш, но: тъгата е плод на егото... според мен
  • Хм... ние на това его му ставаме роби, роби същински! Хубав стих!
  • Хм... хубав стих, но ми хареса най-много финала.
    Трепач!!!
    Само любовта може да НИ СПАСИ ОТ НАС САМИТЕ...
    Направо с голи ръце в кратера!!!
    БРАВО!!!
  • Добре че сме различни!
Random works
: ??:??