Мислите - много. А листът е празен.
Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.
Как изведнъж така се оказах
толкова чужда, далечна, различна?
Познатата стая. Познатото име.
А думите бягат. Палитрата - сива.
Здравей! Как се казваш? Забравих, кажи ми!
Многолик и безименен. Това ти отива.
Рисувах те в толкова много нюанси.
Придавах ти форми, затварях те в смисли.
Сега си свободен от мен. Сега ТАМ си-
само това ТАМ така не успях да измисля. ...