От другите си толкова различна -
нежна, люшкаща, добра,
на теменужка дъхава приличаш,
поникваща в моята душа.
Какъв ли вятър те довя
в прегорялото ми водолейско лято,
със старите клюмнали цветя
сред разпилени струйки на водата.
Няма да те късам,
никога, за нищо -
в съня ми късен
си светулчица лъчиста ... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up