Различни сме хората,
скитаме по тази земя.
Нямаме волята да бъдем
свободни птичи ята.
На водата приличаме,
все ходим с грим,
маските падат само в съня.
Себичните, злобните -
локва са, пазим се от
жлъчта им отровна.
Над невинните изливат
своята злоба.
Човечните искаме, като океан
да погълнат обидата, мъката.
Нека ги наричат прости, неуки,
само те знаят как да обичат!
Другите могат само от тях да се
УЧАТ!!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.