И сякаш всичко е различно,
дори замръзналият праг,
прозява се отвън лирично
затрупан с мартенския сняг.
Капчукът чака пролетта,
с едно врабче говори,
коминът отегчен ги слуша,
за минали неща не спори.
Геранът в двора кротко спи
унесен пак във онзи сън,
как там над него призорѝ
на славей песента звъни.
© Хари Спасов All rights reserved.