Разкошен светъл ден,
слънце болезнено ярко -
присвивам очи ослепен
и отлитам нейде за малко ...
сред зелена росна трева,
в небеса, като сини зеници,
сред избуяли в полята цветя
и песни на розоберни девици ...
Чудно, как е магично и лесно,
от ден такъв, светъл, чудесен,
в душата - глухарче отнесено,
да се разлиства моята есен ...
© Валентин Василев All rights reserved.