May 17, 2020, 11:59 PM

Разлъка 

  Poetry » Love
743 0 0
Но ти ще продължаваш да изискваш от мен алегории на вечността
и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.
А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.
Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,
и ще преобладавам до началото на бала на душата.
Защото разлъката не е ни блажена разтуха, нито безразличие.
Нито търся отговор от теб, нито ще те лиша от себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??