Всяка вечер в тъмнината очаквах
твоите стъпки тихи да чуя.
При мисълта си за тебе поплаквах,
исках в сърцето ти пак да нахлуя.
Копнеех за нощ споделена и чиста,
в прегръдка телата си да изгубим.
Да погалиш душата ми, сякаш мъниста
и шеметно с тебе пак да се влюбим.
Не може любовта ни да е толкова кратка,
няколко години само да трае.
Искам като в началото, жадуващо сладка...
Сърцето да спре да обича... Не знае! ...