Nov 17, 2020, 10:33 PM

Разлюля ми се душата 

  Poetry » Love
587 0 0

 

Разлюля ми се душата

                                                на Е...

 

Разлюля ми се душата,

как желаех да те спра –

да не отнесеш омаята

тъй чаровна от нощта...

 

Любовта ни оцеляла

най-загадъчно до днес –

виждаш ли, е разцъфтяла

както вишната нощес...

 

Топлината от леглото

искам сам до вечерта

да опазя аз защото –

пак ще ни е нужна тя...

 

... Залюля ми се душата:

много искам да те спра,

стой, да продължи омаята

от разгула на нощта!...

 

17.11.2020.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??